Maрк Хаджижеков е една от най-интересните находки в последните години на любителския тенис. След сериозен период на безветрие откъм нови лица, заплашващи лидерите в софийския аматьорски тенис, младокът натрупа опит и вече играе много солиден тенис, с което даде заявка да е минимум един от най-добрите в столицата.

Турнирите на „Диана“ и ITL сериите калиха волята и нервната система на Хаджижеков, а ние му зададохме няколко въпроса, за да видим какво се промени.

– Здрасти, Марк. Любителският тенис е доста интересно понятие в България, а от известно време ти се настани трайно сред най-добрите в София и страната. Разкажи ни първи за връзката ти с тениса. Кога започна да играеш, как стигна до любителските арени за игра?
– Запознах се с тениса на 7 години по инициатива на баща ми, но на тази възраст все още спортът
не представляваше особен интерес за мен. Правилата в тениса нямаха смисъл според 7-годишния
ми мозък – какви са тези квадратчета отпред, а отзад е един правоъгълник, на сервис се цели
едното, ама първо вляво, пък после вдясно, а после можеш по цялото поле да играеш? Нищо от
това нямаше смисъл… Като цяло тенисът ми беше безинтересен и спрях да играя, фокусирах се
върху тениса на маса, когато станах на 11, като съм се състезавал по държавни първенства. Вкъщи
обаче през всичките тези години се гледаше тенис почти постоянно, като в един момент започнах
да намирам красотата в тази игра, да се запознавам с най-добрите играчи и стиловете им. В
крайна сметка се роди една красива любовна история между мен и тениса, продължаваща и до
днес. А всичко това дължа на баща ми благодарение на когото този спорт беше въведен в живота
ми. На 13-годишна възраст вече ,,врях и кипях“ от гледане на тенис и ми се искаше да пробвам
истинското нещо. Помолих баща ми да попита треньора, с когото играе всеки ден, дали би могъл
да ми отдели два часа в седмицата след училище, за да задоволя жаждата си. Все пак апетитът
идва с яденето и с времето ми се играеше все повече и повече.

– Беше и в Гърция. Има ли си досег с любителски тенис в други страни и можеш да прецениш
какво е нивото в България?
– Учих в Солун – голям град, който въпреки че не е столица на Гърция, очаквах, че ще има повече
турнири и кортове особено и покрай популярността на Циципас. Посетих няколко от най-големите
клубове за тенис в Солун и за жалост всички ми казаха, че турнири се правят доста рядко – едва
няколко пъти в годината. Освен това работещи кортове в зимния сезон на практика нямаше в
Солун – само един функционираше в целия град, който взимаше по 50 евро на час. Като цяло
останах с впечатлението, че там тенис общността не е толкова развита, колкото в България. Тук
имаме толкова много редовни турнири и лиги, в които хора на най-различно ниво могат да се
съревновават. Не знам за Атина, но в Солун такова нещо нямаше и смятам, че на малко места има
толкова възможности за един любител-тенисист да се развива, колкото в България.

– От няколко години имаш участие по много турнири в София. Разкажи ни за някои от най-
приятните и не толкова емоции в различните вериги?
– Винаги съм казвал, че ми харесва ,,социалният елемент“ от това да играеш тенис по такива
турнири. Срещаш се с хора, които притежават същото любимо хоби като твоето, говорите си,
разменяте си някоя и друга шега и, естествено, имате възможността да се съревновавате в
любимата игра. Това са все дребни неща, заради които се наслаждавам на целия процес. Разбира
се, не е много приятно, когато губиш особено за човек с толкова силен състезателен дух като мен,
но и това се преглъща и в крайна сметка остават приятните споделени емоции на корта.

– Преди си спомням, че беше много избухлив на корта. Сега сякаш има голяма промяна. Прав ли
съм? На както смяташ, че се дължи промяната?
– Смятам, че емоциите могат да бъдат много лош съветник и гледам да стоя встрани от тях в
личния и професионалния живот, защото повечето пъти те правят слаб и уязвим. Въпреки това
съм стигнал до извода, че що се отнася до тениса, емоциите могат да бъдат и нож с две остриета –
могат да те подкопаят и много тенисисти ,,се бият сами“ по този начин, но пък можеш и да ги
калибрираш, за да ги използваш като реактивно гориво – да се възползваш от някакъв моментен
импулс и евентуално да заиграеш по-добре от обикновено, както например прави Джокович,
когато е ядосан на корта. Имал съм периоди, в които съм бил доста хладнокръвен на тенис, но
това понякога ме е карало да се чувствам твърде монотонно, а на моменти дори апатично, и не
съм сигурен дали всъщност това е най-добрият подход. Относно това дали съм по-спокоен сега на корта, отколкото преди, като цяло смятам, че е така, но при мен зависи от разни външни фактори, а това смея да твърдя, е характерно за много хора. Таиш напрежение в себе си и когато удариш няколко топки, напрежението няма как малко или много да не те завладее, но пък по този начин се и отърваваш от него.

– Въпреки избухливостта си, винаги демонстрираш феърплей по време и след мач. Можеш ли от
тази плоскост да дадеш някой съвет на други любители?
– Аз винаги държа да съм чист пред себе си. Не мога да приема победа с чиста съвест, ако има
ситуация, в която дори на 1% имам съмнения, че съм постъпил неправилно. Феърплеят е
необходимост за мен, ако излъжа опонента си с какво съм заслужил всъщност да спечеля?
Колкото до избухливостта, когато съм ядосан на корта, се ядосвам на себе си, не на опонента.
Мога да съм изключително гневен на себе си, но никога не бих си позволил да се държа грубо или
неуважително към своя съперник, ако не ме е предизвикал по някакъв начин. В крайна сметка
тенисът е джентълменски спорт, пък и ние играем любителски тенис – знам, че всички,
включително и аз в това число, на моменти се взимаме твърде насериозно и можем да ,,се
филмираме“, но е много важно да се запази добрият тон и духа на феърплея. Може би един съвет,
който мога да дам на другите, е да следват ,,Златното правило“, както правя и аз, а именно – дръж
се така с другите, както искаш другите да се държат с теб.

– Какво смяташ, че трябва да се добави в любителския тенис и каква е следващата стъпка, която би била ход напред?
– Може би трябва да има повече турнири на други настилки освен универсалния клей.
Определено бих приветствал повече турнири на хард и на изкуствена трева поради факта, че
нямаме истински тревни кортове тук.

– И сега да минем на по-смешните теми. Имаш ли суеверия. Отстрани сме забелязали, че те са
повече от едно?
– Имам си разни странности, които правя винаги на корта, като например да чуквам мрежата с
ракетата или да тупкам топката определен брой пъти, преди да изпълня сервис. Няма да навлизам
в детайли, за да не изплаша читателите, но да – т.нар. мои суеверия не са едно и две…

– Ако трябва да спечелиш мач с определена точка, каква би била тя?
– Може би мощен уинър в края на драматично разиграване, продължило над 30 или 40 удара. Всъщност често срещам затруднения в завършването на мачове заради желанието си да
завършвам със стил.

– И двата ти удара са стабилни, но кой е любимият ти начин да завършиш точката. От тези, които
изпитваш истинско удоволствие.
– Уинърите по правите от основната линия са ми доста любими, но обичам да правя и хубави къси
топки, които падат опасно близо до мрежата. Също и деликатните стоп-волета ми носят
удоволствие, въпреки че не ми се получава особено често този удар.

– Срещу някои играчи имаш много дълги черни серии, а в същото време си бил близко до победи. На какво отдаваш това и къде промяната ще донесе позитиви?
– Всичко е в главата както в тениса, така и в живота. Ядосвам се на себе си в загубите си срещу
определени играчи, защото в някои от мачовете се бия сам и имам чувството, че едва ли не се
саботирам. Гледам да работя върху това и да побеждавам ,,вътрешните си демони“, но на думи
това е лесно, на практика не съвсем. Както казва самият Джокович, всички най-добри играчи в
света са издържани технически, но това, което отделя добрите от великите, е именно психиката и
менталната издръжливост. Е, при любителите частта с техниката не е толкова вярна, но останалото
важи. На корта си сам и трябва сам да намериш решение на проблемите, които ти представя
съперника.

– Ако трябва да играеш мач с благотворителна цел двойки, кои ще са останалите трима в карето?– Предполагам това би могло да стане в не толкова близкото бъдеще. Ами ако клонирането се
осъществи дотогава, защо да не си направя три клонинга и така – четирима Марковци на корта,
какво по-хубаво от това? Шегата настрана, единият със сигурност трябва да е Роджър Федерер поради шоуменските му умения и опита му в благотворителни мачове. Другият ще е Новак Джокович – той също е много вещ в благотворителните дейности. Обаче на мен ми се иска да играя и с двамата, така че решението е просто – клонинг! Така ще мога да играя хем с двамата, хем срещу себе си – ето го четвъртия играч.

– Кога е най-трудно след загуба? Какви мисли ти минават през главата? Някои хора искат веднага
да играят нов мач, други да не пипат ракетата един месец.
– Както споменах по-рано, има любовна история между мен и тениса, а във всяка любов има и
разни дрязги и моменти, в които ти писва от другия, но за щастие два или три дена след тежка
загуба с тениса намираме пътя обратно един към друг! Иначе първите няколко минути след разочароваща загуба са най-тежки за мен, не желая да говоря с никого, докато не ми мине, но
след час, час и нещо се оправям.

– Ако направиш уинър с филе на мрежата, има ли гузна съвест или си като Кубрат и продължаваш само напред?
– Продължаваме напред, в тениса има много късмет и често пъти и аз съм попадал от другата
страна и винаги го приемам нормално; знам, че късметът е част от играта. Забелязал съм също
така, че често пъти късметът е наистина на страната на по-добрия.

– Разкажи за някоя смешна случка, която се е запечатала в съзнанието ти?
– В един от първите ми любителски турнири – бях на 15 може би и се бях записал да участвам на
турнира в тенис клуб ,,Септември“. Жребият повели да се изправя срещу добрия си приятел Емо
Велчев, който ми даваше ценни съвети преди началото на турнира, а баща ми беше дошъл да
гледа мача, както прави на турнири с мое участие и до ден днешен. Емо ме заплаши, че ще ме бие
6:0, но аз стоях все по-добре срещу него на тренировки (взимах по 2, 3 гейма на сет може би, хаха),
та бях решен поне да му усложня живота и да направим хубав мач. За жалост липсата на игрова
практика по турнири си каза думата (по това време наистина не знаех какво да правя на турнирен
мач) и Емо се оказа прав. Има и мачове 6:0, в които все пак геймовете са били оспорвани и
загубилият е имал много шансове. Е, в този случай нямаше нищо такова и Емо ме помете от корта.
Изпаднах в дива истерия, мятах си ракетата наляво-надясно (май си събух и обувките от яд…) и
бях жестоко отчаян от живота – всичко това пред погледа на баща ми. Явно в един момент на
човека му дойде в повече и докато четках корта, говорейки си нещо сам, той просто реши да си
тръгне и ме остави да се прибирам пеша от Септември до Руски паметник, където живея.
Тогава ми беше доста тъпо, но спомняйки си за случката в момента ме облива смях. Пък и 30-
минутната разходка онзи ден ми помогна да се разведря и донякъде се отърсих от тази злощастна
загуба.

– ТК “Диана” има забележително присъствие в последните години във всички големи любителски турнири и най-вече “Зашо”. Въпреки това има съперник, който съумява да спре всички в последно време. Какво ни трябва, за да спечелим “Зашо”, като от сметката изключваме Радо Владимиров, който вече го е правил.
– Повече тренировки, повече вяра в собствените възможности. Тенисът до голяма степен е и
самочувствие – аз самият играя по един начин, когато удрям уверено топката и по съвсем
различен, когато не го правя. Същото вярвам, че се отнася и до останалите играчи. Кондиционната
подготовка също е много важна, все пак тенисът е изключително физически изразходващ спорт.

– Ако си мечтал един ден да си като професионалист на корта, на кой турнир и срещу кой играч би искал да се видиш как печелиш?
– Да спечеля срещу Федерер или Джокович би било нещо феноменално на някой от турнирите от
Шлема. Е, може пък и да ги победя, като станат на по 80, аз тогава ще съм на 60 и нещо, би
трябвало да имам шансове.

– И последен въпрос. Какво е за теб тениса в личния живот?
– Както казах, една красива любовна история. Всъщност семейството ми е обвързано с тениса –
баба ми едно време е била републиканска шампионка по тенис, баща ми пък е истински тенис
запалянко и той успя да пренесе тази страст към тениса в мен, за което съм му истински
благодарен. Винаги играя тенис с толкова голямо желание, забавлявам се, все пак това е